Позволи на себе си да осъзнаеш това, което си ти, което е в теб и пред теб.
Чувствай потока на времето от един миг към друг.
Позволи на нещата да се случват без да ги отричаш или осъждаш, без да се опитваш да променяш, това което не можеш.
Спри. Вгледай се. Понеси се по реката на живота.
Ти си това, което си.
Йога може да подобри качеството на нашия живот - вътрешен и външен, като приемем йога мисленето във всички аспекти на всекидневието, работата, почивката и отношенията с хората. Истинската същност на хората е да са честни, искрени, добри и състрадателни. Наслоенията върху същността ни, вследствие на индивидуалния житейски опит, често могат да доведат до формиране на качества и склонности дълбоко противоречащи на заложеното ни от природата. Така се стига да конфликт между вътрешната ни същност и наслоенията върху нея, който влияе негативно върху здравето и живота ни. Яма и Нияма са набор от прости принципи, които водят до спокойствие на ума.
1. Яма са ограничения, морални принципи. Включва:
Ахимса е ненасилие и липса на враждебност в думите, делата, мислите и намеренията, както към другите, така и към себе си. Отрицателните емоции не следва да се подтискат, а да се осъзнаят, да се разбере първоизточника им и да се изразят по начин, водещ до решаване на проблема, а не до насилие към другите или себе си. Всяка негативна мисъл, изказана или не, се връща назад към нас, като бумеранг. Ахимса е пряко свързана с осъзнаването, но не и с подтискането. Правилно е това действие, което ни носи вътрешен мир. Това което ни обърква и подтиска не е в правилната посока за нас самите. Разбери себе си и следвай сърцето си - това е ахимса.
Сатия означава истинност, честност и неизказване на лъжи, но не трябва да се изпълнява като наложен ни отвън закон, а също тръгва от разбирането и съгласието с нашата вътрешна дълбока същност. Ако човек е естествен, без насилие в себе си, той казва това, което мисли и действа според дълбоките си вътрешни убеждения. Сатия е единство между мисли, думи и дела.
Астея включва неприсвояване на чужди вещи, чужди емоции, чуждо време и не трупане на излишни неща. Умът е много хитър и убедителен, за да направи човек това, което той иска. Опознавайки ума си можем да различим ненужните желания от истинските нужди. Присвояването е насилие не само върху другите, но и върху нас самите.
Брахмачария означава живот във висше съзнание и сексуална въздържаност. Това в никакъв смисъл не означава насилствено целомърдие, а по скоро осъзнаване и спазване на реалните сексуални нужди с любимия човек, а не безмислено пилеене на необходимата ни енергия. В наше време на сексуалността се набляга твърде много, чрез реклами, книги, филми, в това число и порно филми, като сексуалното желание се втълпява отвън, а не тръгва от вътре, както е естествено. Друг фактор е стреса, водещ до агресия и напрежение в ума, които се проявяват като сексуално желание. При хармоничен и спокоен живот нуждата от секс намалява до естествените ни потребности.
Апариграха е ненатрупване и непривързване към вещи. В съвременния свят постоянно се подхранва алчността и лакомията на хората, които за производителите и търговците са само потребители. Алчността води до страх, гняв и омраза. Не е необходимо да се затрупваме с излишни неща, защото това, което ни се иска, не винаги ни е нужно и само с най-необходимите неща се живее по-леко и лесно. Този принцип означава не отказ от нещата, а от привързаността към тях, т.е. да можем да живеем и с тях и без тях, без разочарование и недоволство.
2. Нияма е спазване на предписания за вътрешния живот, Включва:
Йогинът се стреми към чистота на всички нива - чисто външно и вътрешно тяло и чистота на мислите и емоциите. Чистотата на външното тяло се постига чрез избор на полезната и действително необходимата ни храна, пречистващи процедури и йога практики. А чистотата на ума тръгва от осъзнаването, че ние можем да влияем на мислите и емоциите си и вътрешният ни свят зависи от нашата нагласа. И щастието и нещастието отнемат еднакво количество сила и енергия. Въпросът е в това кое ще изберем да поливаме и подхранваме - бурените или цветятя. Йогинът е положително настроен, независимо от ситуациите, в които се намира.
Човек е неудовлетворен, защото постоянно гони желанията си и не спира да се наслади на живота си в настоящия момент. Ако приемаме света такъв, какъвто е и търсим бисерчето на мърдостта и личното израстване във всяка една житейска ситуация, ще бъдем радостни и спокойни. Човек, който търси щастието и удовлетвореността само във външния свят, никога няма да го намери, защото търси не където трябва. Щастието е в самите нас, а не навън.
Тапас означава самоналожени лишения, аскетизъм, простота. Като става въпрос по-скоро за умствени, отколкото за физически лишения, за премахване на излишното в живота ни и спиране на постоянните желания на ума. По този начин човек развива положителните си качества, калява волята си и става уверен при всяка ситуация - и при победа, и при загуба. Всеки от нас знае, какво е добре за него. Но винаги ли правим добрите и полезните неща за себе си и близките си или се оставяме на мързела, инерцията, лошото влияние на околния свят, постоянно възникващите желания в ума ни да ни водят ? Въпрос на воля и самоосъзнаване или тапас.
Сва означава аз, а адхяя - изследване или обучение т.е. обучение на самия себе си, при което се изважда най-доброто, което човек има в себе си. Практикуващият свадхия чете своята собствена книга на живота, в същото време той я пише и редактира. Променя се възгледа му за живота. Той започва да разбира ясно, че цялото мироздание е средство за бхакти (обич), а не за наслаждение, че цялото мироздание е божествено, че притежава божественост вътре в себе си и че енергията, която го движи, е същата, която движи цялата вселена. Редовното изучаване на свещената литература ще направи живота ни здрав, щастлив и спокоен, ще сложи край на невежеството и ще донесе познание. Чрез свадхия практикуващият разбира природата на своята душа и се приобщава към божественото.
Свещените книги на света са, за да бъдат четени от всички, а не само за членовете на отделно вероизповедание. Както пчелите събират нектар от различни цветове, така и ученикът усвоява неща от други вери, за да разбере по-добре вярата на своето сърце.
Ишвара пранидхана е разбиране, приемане, вяра и отдаденост на висшата реалност, Бог, вселенското съзнание и енергия ... всеки сам знае за себе си, към кого би се обърнал в най-трудните моменти от живота си. Във всички основни религии е заложен този принцип - "да бъде волята ти господи", "Господи, превърни ме в оръдие на своя мир ..." Всеки от нас е имал усещането, че нещо ни помага в трудностите, че ни подтиква в правилната посока и ни насочва към уроците в живота, които трябва да научим, към отговорите, които трябва да разберем за да осъществим най-доброто от заложеното в нас. Животът е като мощна и мърда река, която ни носи в правилната за нас посока. От нас зависи дали ще повярваме в тази река и с радост ще се понесем в нейната посока, използвайки силата на нейните води или ще се борим да плуваме срещу течението, докато един ден след много болка и страдания разберем, че сме постъпвали глупаво и безмислено.
Ще обясня ишвара пранидхана с една притча.
След смърта си един човек погледнал отгоре към живота, който е живял. И видял отпечатък на живота си като следи от стъпки по морския бряг. До неговите стъпки винаги имало още едни - бог е вървял заедно с него. Само в най-тежките и трудни етапи от живота му, стъпките оставали само едни.
"Защо си ме изоставял в най-тежкото господи?" - попитал човекът.
"Това не са твоите стъпки, сине. Това са моите. В тези моменти ти беше в ръцете ми."
