За молитвата, благодарността и радостта

Има ли принципи, които биха направили живота ни по-щастлив, по-лесен и по-слънчев? Да, стига да ги приемем в сърцата си и да ги прилагаме като начин на живот. Интелектуалното им разбиране като думи и логика не е достатъчно. Способността ни да се молим, да сме благодарни и да сме радостни е основна за целия ни светоглед и начина, по който възприемаме живота с всичките му нюанси.

Общоприетото схващане за молитвата е, че това е молба към Бог и вярата в Бог е решаваща за сбъдването на молбата. Но тази дума съдържа в себе си много повече и не е необходимо да си религиозен, за да се помолиш. Откъде тръгва молитвата? От осъзнаването на собствените нужди, желания, мечти и избори. Никак не е лесно да надникнеш дълбоко в себе си и да разбереш какво всъщност искаш, какво е важно за теб и какво би те направило щастлив. Това е първата крачка към осъществяването на нашето желание, решение или цел. След това трябва да го облечем в думи и решително да го заявим на себе си, на света, на Бог, като всеки се ръководи от своите вярвания. По този начин засяваме семенцето на решението си и привличаме обстоятелства и събития, които да помогнат за осъществяването му. Ако сме твърдо решени и работим в посоката, която сме избрали, нашата молитва се изпълнява, независимо дали сме се помолили в църквата със запалена свещ в ръка или вечер под завивките, когато целия свят е утихнал. Единственото важно условие е молитвата да идва от сърцето ни и докато се молим да насочим цялата си емоционална и мисловна енергия към това действие. Всеки човек привлича към себе си нещата, които иска, от които се вълнува, за които мисли често и настойчиво. Ние сме създателите на живота си, можем да му влияем и да го променяме. Всеки от нас намира отговорите, които търси и изживява уроците, които трябва да научи.

Ще започна с една история за благодарността към живота.

Един човек отивал сутрин на работа. Чакал автобуса си на спирката. Бил недоспал, угрижен, неудовлетворен от работата си и заплащането, тревожел се, че няма с какво да купи нови обувки на децата и потънал в мрачните си мисли, изобщо не заблязвал света около себе си. Покрай него минал инвалид, който се побутвал с ръце на самоделно направена количка, усмихнал му се до уши и казал: “Какъв хубав слънчев ден е днес!” И нашият човек изведнъж видял и слънцето, и пролетта, и здравите си крака, и силата си и осъзнал за колко много неща може да е благодарен.

Много са причините да бъдем подтиснати, раздразнени и тревожни, но това е само едната страна от живота. Има и друга част – красива и светла. От нас зависи накъде ще насочим мислите и енергията си – да се тревожим за ежедневните трудности или да сме благодарни и радостни за всичко прекрасно около нас. Осъзнавайте хубавите, радостните, светлите мигове в дните си и бъдете благодарни за тях. Бъдете благодарни за здравето, за приятелите, за децата и семейството, за пътя, по който вървите, за слънцето, пролетта и цветята, за хубавата книга, за гледката през прозореца, за всички мили и обични постъпки на хората, около вас ... Бъдете благодарни за всяка глътка въздух и всеки лъч светлина. Светът е пълен с красота и хармония, дори ние да не я забелязваме и ще бъдем много по-щастливи, ако я пуснем в себе си.

Всяко дете се ражда с дарбата да се радва и смее от сърце на всичко, което го заобикаля. Децата са щастливи, любопитни и отворени към света. С времето живота ни пречупва и ние забравяме да се радваме. Не че няма за какво. Животът ни е пълен с мигове, събития и дарове, които да ни радват, но ние просто не им обръщаме внимание. Станали сме твърде заети, твърде важни, твърде угрижени, твърде пасивни и твърде много сме се вживяли в играта на бизнес, йерархии и категории, за да можем да отделим време и енергия за радостта. И защо? Това прави ли ни по-щастливи? Няма ли да се чувстваме по-добре, ако се радваме като децата на хубавото и смешното около нас и в нас самите. Можем по-често да се усмихваме и на себе си, и на другите.